Това съдържание, тези текстове често не са съвместими с нашия „здрав разум“, с нашата логика. Това е така, защото обикновено търсим нещо сравнимо от нашия богат опит. Правим това съзнателно или несъзнателно. И ако случаят не е такъв, нашият астрален ум ще ни каже: глупости, невъзможно, не мога да направя нищо с това.
Това е така, защото ние мислим с нашата триизмерна логика. Начинът, по който сме свикнали да мислим през целия си живот. Но с нашата триизмерна логика не можем да възприемем и разберем тези теми или само частично.
Защо това е така?
Вселената - а ние сме част от нея - работи по друга, универсална логика. Тази логика все още ни е малко чужда. Не... всъщност тя е напълно чужда за нас. Защото ние живеем в третото измерение. Започваме да го опознаваме бавно, едва когато съзнателно сме решили, че наистина искаме да го опознаем. И ако сме решили да се развиваме духовно, за да извървим този път към четвъртото измерение, няма как да не се отворим за тази универсална логика.
Това отваряне ни кара да осъзнаваме все повече и повече, че ВСИЧКО е възможно. Защото във Вселената няма нищо, което да е невъзможно. Това отваряне ни кара да опознаем минало и връзки, до които досега не сме имали достъп или които сме смятали за напълно невъзможни.
Но има и нещо друго, което може да ни попречи да приемем нещо, да направим нещо или да приемем нещо. Това са нашите лоши инстинктивни чувства, които ни карат да не приемаме дадена ситуация, информация или среща. Опитваме се да избегнем това, което е предизвикало неприятното чувство.
Но неприятното чувство често идва от преживяване, което сме имали съзнателно или несъзнателно - в този или в предишен живот. С други думи: Ако сме преживели нещо неприятно в миналото, всички алармени камбани се задействат веднага щом се появи нещо, което ми напомня за тази предишна ситуация. Няма значение дали все още си спомняме това минало, или не.
Просто... че знаем... че няма съвпадения!
Нищо не идва в живота ни без причина!
Нашият дух ни изпраща ситуации, за да можем да ги разгледаме по-отблизо, да научим нещо от тях, да ги разберем и да ги пречистим или преработим. За да можем да продължим напред, за да се развиваме по-нататък. Думата за разрешаване на такива събития е: ПРИЕМАНЕ. Приемането не винаги означава съгласие. Но ако ги приемем и се справим с тях, можем да ги преработим, да ги пречистим и да ги разберем малко повече.
Сърцето ни е това, което ни казва от какво се нуждаят тялото, душата и духът ни, за да продължат напред. Сърцето ни знае много повече от ума ни. То разпознава тази универсална логика.
Реакциите ни са решаващи за това дали ще се движим напред, ще се развиваме по-нататък или повече или по-малко ще се въртим в кръг, без да надхвърляме обичайните граници, които си поставяме.
За тези приноси:
Има много неща, които е трудно да се опишат с думи. Затова ви моля да разберете, ако това, което пиша, не винаги е разбираемо веднага. Според моя опит помага да прочетете постовете няколко пъти, да помислите върху тях и да се опитате да ги разберете. А ако разглеждате публикациите на по-голям екран, а не на мобилен телефон, те се четат по-лесно. На мобилния телефон имаме по-малък изглед.
Съдържанието на тези постове е там, за да можем да мислим и да размишляваме. С течение на времето ще забележите, че виждането ви се разширява на всички нива, че мечтите ви се променят, че съществото ви придобива различна вибрация. Чувствата ви ще станат по-силни и спомените ви ще се събудят, стъпка по стъпка.
Никога не сме в края на едно развитие, то никога не е завършено. Затова бъдете търпеливи към себе си и задавайте въпроси, ако не разбирате нещо дори след като сте го прочели няколко пъти. Без въпроси няма отговори. И няма лоши въпроси, а само лоши отговори.
Това е процес, път, по който вървим. Понякога напредваме по-бързо, а понякога малко по-бавно. Най-важното е да продължаваме да вървим. Но както при всяко нещо, решението е на собствената ви свободна воля.
И накрая, нещо много лично, което е много близко до сърцето ми. Имаме твърде малко думи за цяла вселена! А аз не съм нито писател, нито реторик. Затова се извинявам за правописните си грешки и се надявам... с усмивка, че те не са намалили любопитството ви. Важен е смисълът на едно изречение.
Много ми е приятно, че сте тук.
Comments